Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава “
„ Албена “, Йордан Йовков
„ Той дълго заставам на шосето и гледа след каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селяндур, който крачеше изкривен и водеше дребното конче, а над тях, сред всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, след това отново се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови още веднъж за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
– Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, боже!
И отново се загледа след каруцата. ”
Из описа „ По жицата ”
Йордан Стефанов Йовков (1880-1937) е български публицист, определян като майстор на късия роман.
Йовков прекарква детството си в родното си място – Жеравна, където получава главно обучение. Завършва гимназия в София, където учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на публицист.
Родната къща на Йордан Йовков в Жеравна е музей и е включена в Стоте национални туристически обекта под номер 57.
Част от творчеството му е повлияно от годините, прекарани по фронтовете на воините, в които е взел участие. Военните си произведения Йовков стартира да печата от началото на 1913 година Открояват се творбите му „ Те победиха “, „ На остарялата граница “, „ Безотечественици “, „ Ехо “, разказът „ Балкан “ и повестта „ Земляци “.
7 години Йовков прекарва отвън България и точно това са годините, в които остава важен отпечатък в литературата.
Той написва сборниците „ Последна наслада “, „ Старопланински митове “, „ Вечери в Антимовския хан “ 1928, „ Женско сърце “, „ Ако можеха да приказват “ и романа „ Чифликът край границата “, както и незавършения разказ „ Приключенията на Гороломов “, драмите „ Албена “, „ Боряна “, „ Обикновен човек “ и комедията „ Милионерът “.
Инфо:
